ДА

Една странна граматична особенност в немския език е ,,zu+Infinitiv“ или така казано на български ,,да+Оригиналната форма на глагола“ Да си дойдем на думата, че ей това чудо,,zu“(което в нашия случай сега е ,,да“) , както и много чудеса в немския имат най различни значения. Но какво всъщност означава ,,zu+infinitiv“ ? Тогава, когато се забранява нещо да се направи. Например:
,,Sie verbietet ihrem Sohn, am Computer zu spielen
Тя забранява на неговия син да играе на компютъра“

Така както и с изразите, където имаме някакво желание или настроение да направим нещо или да не направим:
,,Er hat keine Lust, die App herunterzuladen
Той няма желание да изтегли приложението“

Както и с прилагателни имена като ,,добре, лошо и т.н,“ :
,,Es ist gut, nach der Arbeit eine Pause zu machen“
То е добре след работа една пауза да се направи“

Така както и с изразяване на чувство:
,,Es macht Spaß, mit Freunden zu chatten
То прави удоволствие с приятели да чатиш“

И така, какво е важното да помним от това изразяване: при ,,zu+infinitiv“ комбинациите винаги или почти са с ,,ES“ понякога и с глаголите ..haben и sein“ . Правилото за глагол на второ място с променящо се спрежение и глагол на последно място без променящо се спрежение, остава, но само добавяме едно ,,zu(цу)“ отпред, което при самостоятелни глаголи като ,,machen, spielen, sprechen, haben и т.н.“ се пиша с оставяне на едно празно място като ,,zu machen, zu spielen, zu haben, zu sprechen“ , а при делимите глаголи като ,,abholen, anmelden, einladen, mitmachen и т.н.“ се поставя на средата на глагола, като се залепва на тях ,,abzuholen, anzumelden, einzuladen, mitzumachen“

Това е то. Останете със здраве! До следващия път!