Минало време II

До сега учихме като минало време (Präteritum). То се използва повечкото случаи в писменната реч като, романи, списания или вестници. Не е много предпочитана в разговорната реч. За разговорната реч немците предпочитат да използва Partizip II или да го кръстим на български като Минало време II или Сегашно перфектно време. Каква е разликата? Давам един прост пример за улеснение?

,,Was hast du gesagt? – Partizip II
Какво каза ти“
,, Was sagtest du
Какво казваше ти“ – Prateritum

Това е като цяло разликата между двете времена. Но аз предпочитам да говоря на Präteritum, отколкото на Partizip II, защото едно е, че по-лесно, две е, че няма да се чудиш дали трябва да го комбинираш с глагола sein или haben на второ място в изречението, защото трябва да се внимава затова, че при sein глаголите, които после отиват на последно в място в изречението, трябва да са движещи се глаголи като, gehen, laufen, kommen, fahren, fliegen и т.н. както и глаголи, които не са движещи се и принадлежат на комбинация с глагола haben, и те са следните като, verstehen, lernen, sprechen, schreiben. И трябва да внимаваме на това, че втория комбиниран глагол на последно в изречението, променя формата си и добавяме едно ,,ge“ пред него в повечкото случаи и това ,,ge“ си остава там без да се променя, другия глагол haben или sein си променя спрежението според времето:
,,Ich habe das gesagt
Аз това казах“

В този пример трябва да обърнем внимание, че втория глагол, няма значение, дали ще е haben или sein, нямат никакво значние, тях просто пишем, четем, но не и превеждаме като,,Аз имам казах“ просто като формално там си стоят. В българския това е глаголът ,,съм“ :
,,Аз съм го направил“ ,,Аз съм ходил“ ,,Аз съм чел“ и т.н.
Тука ги делим на движещи се глаголи и на не движещи се.
Sein – за движещи се глаголи
Haben – за не движещи се

Това е като цяло за Partizip II(Минало време II) . Вие си избирате дали ще говорите на Präteritum(Минало време I) или на Mинало време II(Partizip II) . Немците ползват в много от случаите в разговорната си рече Partizip II, а в книжовната Prateritum. Близки са много един на друг ама имат една тънка линия от глаголи като haben и sein и самостоятелни, в Prateritum, които нямат нужда от haben и sein.

Това бях аз за вас! Надявам се, че съм бил полезен! Останете със здраве! До следващия път!